История на гоблените през вековете
По исторически сведения първите гоблени са се появили в бита на древните инки и египтяни. Смята се, че гоблените са внесени в Европа от Близкия изток и Азия.В Европа гоблените са изработени за първи път от германските монаси. Изкусните майстори на средновековна Европа са внесли художествен сюжет и разнообразни цветови комбинации в гоблените. Именно от Европа започва масовото производство и продажба на гоблени.Тъканите гоблени са наричани tapestry.
Гоблени са правени в Европа в продължение на осем века. През Средновековието шиенето е от най-важните отрасли, хиляди тъкачи са участвали в работата.
Основните центрове на производство на гоблени са Париж, след това, по-късно, Арас, Брюксел и Фландрия. В Средновековна Европа гоблените не са изпълнявали ролята единствено на украшение. Гоблените през средновековието, освен за украса са намирали приложение в много къщи за запазване на топлината.Основните теми изобразявани върху гоблените били сцени от живота на кралското семейство и най-високата аристокрация, както и важни исторически събития.
Името си гоблените носят от френската фамилия Gobelin, собственици на килимарска работилница, по-късно прераснала във фабрика. Най-блестящият й период е от времето на Луи ХІV и продължава до края на ХVІІІ в. Тези гоблени са се изработвали с участието на най-качествените материали, някой знатни фамилии са поръчвали изключително гоблени изработени само от златни и сребърни конци. Дворцовата фабрика се специализира в техника от лис (ниска основа) и произвежда стенни гоблени с огромно разнообразие – от класически барокови решения на Шарл льо Брьон до стенни гоблени алантур от края на ХVІІІ в.
През XV век гоблена обикновено е „разказвал“, често сцени от ежедневния живот, като предене на вълна или събирането на реколтата. През този период на заден план гоблена обикновено бил украсен с „хиляди цвята“ ( „Mille Fleurs“) – стил, който идва от долината на Лоара във Франция и придобил голяма популярност. Древен обичай в който всичко се украсявало с цветя по време на празниците е вдъхновил авторите да създадат този мотив. Един от най-добрите постижения сa серия от гоблени „Дамата с еднорог, тъкани около 1490, които се съхраняват в Cluny музей в Париж.
През вековете, стиловете са се променили. През XV-XVII век Възраждането дава нов тласък за развитието на дизайна на гоблени.
Появяват се наситени, ярки цветове, широки, богато украсени рамки. Разработват се нови стилове, по-специално, въвежда се перспектива в изображението. През XVI век, станали много популярни ловните сцени. Благородните семейства често поръчвали серия от гоблени по теми като „Четири сезона“ или „12 месеца“.
През XVI-XVIII век били, изтъкани много от така наречените „зелени“ гоблени („зеленина“), които повтаряли модела на растителните форми. Тези гоблени изобразявали сцени от селския живот, птици, реки и т.н.. Най-много „зелени“гоблени били тъкани във Фландрия, или в Aubusson, главните центрове за тъкане, под патронажа на аристокрацията.
Много гоблени в стила на „зелени листа“ се появяват през XVI век и представят птици и животни, сред буйна зеленина. Те обикновено са обградени с декоративни широки рамки – стил , който се появява в епохата на Възраждането и остава неразделна част от гоблените през следващите няколко века.
Гоблените през ХVIII век вече стават копия на картини. Предметът на изображението е обикновено пейзаж, сцени на лов и живота в селските райони, често с по-реалистична перспектива от всякога. Сцени от живота на пристанището ,риболов, представени от фламандски тъкачи, се състезават с френски пасторалени сцени.
В България гоблените се свързват с бродиране с игла с памучни конци по схема.Изключително ръчна изработка.Сюжетите са най-разнообразни-икони,картини на известни художници,пейзажи,цветя.
През цялата си история гоблените не само са украсявали стените на дворци и замъци, но и са създавали невероятно чувство за нежна топлина, уют и разкош!
